Истината има неприятната особеност, че колкото и да я изопачаваш,

 

Истината има неприятната специфичност, че колкото и да я изопачаваш, тя постоянно излиза на нескрито. И то, когато минимум я очакваш. Иво Прокопиев го разбра по мъчителния метод. Докато приемаше аплодисменти от цялото държавно управление, пристигнало на крайници на икономическия му конгрес и пресмяташе изгодите от включването на завода за акумулатори в Плана за развиване, отчет на " Амнести Интернешънъл " попари насладата му.

Излизането на оценката за свободата на словото за всяка една страна по света не е изненада - появява се всяка година едновременно. Сюрприз за Прокопиев обаче бе наличието й. В нея се споделя, че „ медийната независимост в България продължава да се утежнява, като публицисти и самостоятелни издания, проверяващи закононарушения и корупция, са подложени на закани и оскърбителен акции от обществени лица “.  

За смут на Прокопиев, дежурният провинен през годините - Делян Пеевски, към този момент няма по какъв начин да бъде наклеветен. Преди повече от година той продаде всичките си медии - 5 на брой плюс 50 % от шеста. Затова и през днешния ден със страшна мощ за умните и красивите виси въпросът кой потъпква медийната независимост в България?

Според авторитетното брюкселско издание " Ню Юръп " това е " сляпото леке на българския медиен пазар " Иво Прокопиев. Изданието твърди, че той управлява 25 медии у нас - 5 пъти повече в сравнение с Пеевски в миналото е имал. При това с името и компаниите си, за разлика от Прокопиев.

Днес гигантската медийна машина на олигарха мълчи, тъй като оценката на " Амнести Интернешънъл " е финалният пестник от разкритията, които европейските медии направиха за Прокопиев в последния месец.

Той е " Знаков олигарх на прехода….създаден по руски модел… притежаващ над 25 издания и употребяващ медийното си въздействие, с цел да скрие част от хипотетичните си злоупотреби, написа френското Economie Matin.

Пропокиев е " Типичен образец за олигарх, упражняващ въздействието си, с цел да скапе репутацията на съперниците и да манипулира публичното мнение ", твърди в разбор френското Entreprendre.

" Олицетворение е на безнаказаното придобиване на публични богатства ", разкри Еврообсерватория за закононарушения. Ако някой от българските издания беше написал тези оценки за Прокопиев, незабавно щеше да бъде дамгосан с печата: медия на Пеевски. Но е неоспорим факт, че става дума за изявления в страни, които са в челните позиции в класацията на " Амнести Интернешънъл " за независимост на словото.

Техните разкрития изясняват и за какво през годините Делян Пеевски, чиито издания не спираха да вършат разкрития за бизнеса на Прокопиев, беше хулен, нападнат и обявяван за най-голямото зло на България.

Днес Пеевски няма медии. Но продължава да прави разкрития за Прокопиев, както даде обещание още при влизането си в Народното събрание. Движение за права и свободи извади на бял свят колосалните му облаги от ВЕИ, които всички българи заплащат посредством сметките си за ток. Не му спести истината нито за " златните паспорти ", нито за завода за акумулатори.   

Любопитна детайлност е, че централно място в отчета заема и един от най-тачените в изданията на Прокопиев министри - Бойко Рашков. Оценката на Амнести Интернешънъл, че това е единственият вътрешен министър на страна от Европейски Съюз, който нарушава права и свободи пък е следващото доказателство, че лавината въпроси от Движение за права и свободи за 20-те хиляди случаи за полицейски тормоз по време на изборите предходната година, имат своето съображение.

Докладът на " Амнести Интернешънъл " даде следващата оценка, че медийната независимост в България е превзета. И отговори на въпроса кой.

Сега остава единствено едно запитване - докога.